Български текст по-долу

Language has a vertical aspect, a hidden meaning. We have not realized this aspect yet. We have not realized that you can walk into language. Be inside it. Language is architectural. Living and breathing, like the wind.

I approached the main universities in Bulgaria, offering to give a short course on this spiritual aspect of language. I was rejected because I do not have a doctorate, I am not one of them. This is despite the fact that I have worked with language on a daily basis for more than thirty years as a translator of literature.

Academics view language as horizontal, they study its evolution over time. That is, they look at man’s influence on language, man’s speech. Their focus is man-centred. The focus of my book is God-centred. I would like to give an example.

We do not know why we are here, what we are doing spinning on a planet in a corner of the universe or the multiverse. We do not know where we have come from or where we are going. So, in our blindness, we limit ourselves to laying claim, to drawing lines, and it is these lines that separate us. Lines around property, lines around products of the earth so that we can sell them, lines around countries. To cross a line, you must either pay or fight.

This is a terrible perversion of nature – our own and the world’s nature. Buying and selling instead of helping each other. Ownership. Instead of allowing that things pass through us (we are translators), we claim to be authors, to be the beginning and the end.

As far as I can see, there are three ways to escape the line that separates us. The first is to make reference to a third point, to include God in the conversation, and form a triangle, which resembles the capital letter A. The second is to draw a line through the line, to delete it, which while it makes a cross (†), also makes a plus-sign (+), the meaning of the Christian paradox of losing our life in order to find it. And the third is to treat the line as a number, 1, and to count down to zero, 0. To open the line, to breathe air into it.

Triangle, cross, circle. A+O. This means that when we turn away from the line as being too limiting, when we accept our own limits, necessarily we call on the name of God: A+O, Alpha and Omega.

And what is remarkable is that these three symbols can be found in the middle conjunction when it is written with capital letters: AND. A ’N’ O. The reverse of this conjunction is DNA. It is in our DNA to do this. To lose our life in order to find it.

We can see this progression from A to I to O in the Greek alphabet, which ends with the letter omega. That is, the Greek alphabet, which represents philosophy/theology, counts down, from I to O, from 1 to 0. The Latin alphabet used in the West, however, counts up, from I to Z, from 1 to 2. This is the mentality of making a profit, of endless production as an (ultimately futile) justification for our lives.

When we learn to open the line, to turn the letter I into O, to rotate it by ninety degrees, we realize that while LIVE spells EVIL in reverse – that possibility is always open to us – when we replace the letter I with the letter O, we get LOVE instead. That is, when we remove the ego, represented in English by the line, the letter I, and replace it with God, the eternal circle, we get LOVE. In a similar way, SIN becomes SON.

Language wishes to tell us something. But all too often we view language in the same way as the environment, as there to be exploited for our own profit, as a tool to get what we want. Language can teach us. After all, Christ is the Word. When we speak, as when we breathe or drink, we are, whether we like it or not, partaking in Him. That is what my book Seven Brief Lessons on Language sets out to demonstrate. It is the result of an experience of six to nine months when I had just arrived in Bulgaria and language fell apart in front of my eyes, allowing me to go inside it.

With thanks to the translator, Tsvetanka Elenkova, to the book’s referees, Tony Nikolov and Kalin Mikhaylov, the editors, Plamen Sivov, Iliana Alexandrova and Ralitsa Krasteva, and the designer, Bojidar Chemshirov.

Jonathan Dunne

Sofia, 25 May 2023

Езикът има вертикален аспект, скрит смисъл. Все още не сме осъзнали този аспект. Не сме разбрали, че можете да влезете в езика. Бъдете вътре в него. Езикът е архитектурен. Живеещ и дишащ, като вятъра.

Свързах се с основните университети в България, предлагайки да изнеса кратък курс по този духовен аспект на езика. Отказаха ме, защото нямам докторска степен, не съм от тях. Това е въпреки факта, че съм работил с език ежедневно повече от тридесет години като преводач на литература.

Учените разглеждат езика като хоризонтален, те изучават еволюцията му във времето. Тоест, те разглеждат влиянието на човека върху езика, човешката реч. Техният фокус е върху човека. Фокусът на моята книга е съсредоточен върху Бога. Бих искал да дам пример.

Не знаем защо сме тук, какво правим, въртейки се на планета в ъгъл на Вселената или мултивселената. Ние не знаем откъде сме дошли или накъде отиваме. И така, в нашата слепота, ние се ограничаваме до предявяване на претенции, до теглене на линии и тези линии са тези, които ни разделят. Линии около собственост, линии около продукти на земята, за да можем да ги продаваме, линии около държави. За да преминете линия, трябва или да платите, или да се биете.

Това е ужасно извращение на природата – нашата и световната. Купуваме и продаваме, вместо да си помагаме. Собственост. Вместо да позволим нещата да минават през нас (ние сме преводачи), ние претендираме, че сме автори, че сме началото и краят.

Доколкото виждам, има три начина да избягаме от линията, която ни разделя. Първото е да се направи препратка към трета точка, да се включи Бог в разговора и да се образува триъгълник, който прилича на главната буква А. Второто е да се начертае линия през линията, да се изтрие, което, докато прави кръст (†), също прави знак плюс (+), значението на християнския парадокс да изгубим живота си, за да го намерим. И третото е да третирате линията като число, 1, и да броите надолу до нула, 0. Да отворите линията, да вдъхнете въздух в нея.

Триъгълник, кръст, кръг. A+O. Това означава, че когато се отвърнем от линията като твърде ограничаваща, когато приемем собствените си граници, непременно призоваваме името на Бог: А+О, Алфа и Омега.

И което е забележително е, че тези три символа могат да бъдат намерени в средния съюз, когато се пише с главни букви: AND (И). A ’N’ O. Обратната страна на тази връзка е DNA (ДНК). В нашата ДНК е заложено да правим това. Да загубим живота си, за да го намерим.

Можем да видим тази прогресия от A към I към O в гръцката азбука, която завършва с буквата омега. Това означава, че гръцката азбука, която представлява философия/теология, брои надолу от I до O, от 1 до 0. Латинската азбука, използвана на Запад, обаче, брои нагоре от I до Z, от 1 до 2. Това е манталитетът за правене на печалба, за безкрайно производство като (в крайна сметка безполезно) оправдание за живота ни.

Когато се научим да отваряме реда, да превръщаме буквата I в O, да я завъртаме на деветдесет градуса, разбираме, че докато LIVE (ЖИВЕЯ) изписва EVIL (ЗЛО) наобратно – тази възможност винаги е отворена за нас – когато заменим буквата I с буквата О, вместо това получаваме LOVE (ЛЮБОВ). Тоест, когато премахнем егото, представено на английски с линията, буквата I, и го заменим с Бог, вечният кръг, получаваме LOVE (ЛЮБОВ). По подобен начин SIN (ГРЯХ) става SON (СИН).

Езикът иска да ни каже нещо. Но твърде често гледаме на езика по същия начин като на околната среда, като там, за да бъде експлоатиран за собствена печалба, като инструмент, за да получим това, което искаме. Езикът може да ни научи. Все пак Христос е Словото. Когато говорим, както когато дишаме или пием, ние, независимо дали ни харесва или не, участваме в Него. Това има за цел да демонстрира моята книга Седем кратки веседи за езика. Това е резултат от опит от шест до девет месеца, когато току-що бях пристигнал в България и езикът се разпадна пред очите ми, позволявайки ми да вляза в него.

С благодарност към преводачката Цветанка Еленкова, към рецензентите на книгата Тони Николов и Калин Михайлов, издателите Пламен Сивов, Илиана Александрова и Ралица Кръстева и дизайнера Божидар Чемширов.

Джонатан Дън

София, 25 май 2023 г.